Valens (Валентина Лозова)
127 568
May 29, 2012, 9:17 PM

Среднощен крадец 

  Poetry » Humour
550 0 6

Аз в рокля съм бяла на сини цветя,

той  - в риза „хавайска“ на лодки с весла,

прегърнати двама на малка скала,

целувка в нощта, там на брега.

 

Морето ни кани с красиви вълни.

„Топло съм!“ – казва. – „Ела се гмурни!“

И ето, събличам аз рокля с цветя,

той своята риза на лодки с гребла

 

и ги оставяме там на брега,

под зоркия поглед на светла луна.

Топло и нежно е, няма измама,

в морето щастливи плуваме двама.

 

Защо ли, защо ли Нептун завидя

и прати огромна, зелена вълна

и към скалата засилил я мощно,

успя да открадне коварно-среднощно

 

моята рокля на сини цветя,

и ризата лятна на лодки с гребла!

Как се излъгахме в тази луна!

И ето, че плуват в морето сега -

 

риза „хавайска“ за морския цар,

за мила русалка роклята, дар...

А аз и той мокри, без дрехи стоим

на малка скала до залива син.

 

Ръце сме преплели, силно треперим,

изход по-бързо дано да намерим.

А вече денят нощта покорява...

Какво ли ни чака, се питам тогава?

© Валентина Лозова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??