Среднощни извращения на болна мисъл

xteahx (Теа Шадикс)
9 3

18 апр. 2014 г., 22:40

Поэзия » Другая

684 1 2

С лунната соната в 2 през нощта

убивам време, търсейки искра.

Бял лист, бяла тишина,

псевдо автор, псевдо талант.

Аз ли спрях да вървя

или всичко замръзна?

Ще ми се да имах емоция в себе си,

да я опиша, да я преживея

ала нямам, пусто е съвсем.

Като през пустинна буря,

в облак пясък обвита и скрита.

Исках да избягам...

И къде ли отидох...

Пак седя и се опитвам хаоса да подредя,

да сформирам красива мисъл,

мисъл на разказвач, творец.

Със счупени криле пеперудата лети ли?

Без талант, писателят пише ли?

Уморих се да ровя там,

където празнина обвива всичко.

Думите не стигат за това,

което казвам.

Взимам си и тях

и те наранени чакат изгрева

с надежда за разбиране.

С кого да говоря, че не разбрах?

О, извинявай, преча ти.

Ще замълча, ще преглътна и тази мисъл,

търсеща сродна душа.

selene727 (Северина Даниелова)

2014-04-19T20:47:16+03:00

Бетовен е най-великият! Колкото до това дали си псевдо, докато те рита от вътре да пишеш и не ти дава да спиш - значи не си, а и да си - не виждам смисъл да ти пука. Не пишеш, за да оправдаеш нечии представи за гениалност и ценност, а заради себе си. Виж ван Гог примерно (а той е един от многото)
grenzo (ДАНИЕЛА Грензовска)

2014-04-18T23:41:32+03:00

Не спирай!Не събирай емоции-пиши за теб,за мен за,всички!Успех!