Среднощни извращения на болна мисъл
С лунната соната в 2 през нощта
убивам време, търсейки искра.
Бял лист, бяла тишина,
псевдо автор, псевдо талант.
Аз ли спрях да вървя
или всичко замръзна?
/
Ще ми се да имах емоция в себе си,
да я опиша, да я преживея
ала нямам, пусто е съвсем.
Като през пустинна буря,
в облак пясък обвита и скрита.
Исках да избягам...
И къде ли отидох...
//
Пак седя и се опитвам хаоса да подредя,
да сформирам красива мисъл,
мисъл на разказвач, творец.
Със счупени криле пеперудата лети ли?
Без талант, писателят пише ли?
Уморих се да ровя там,
където празнина обвива всичко.
Думите не стигат за това,
което казвам.
Взимам си и тях
и те наранени чакат изгрева
с надежда за разбиране.
//
С кого да говоря, че не разбрах?
О, извинявай, преча ти.
Ще замълча, ще преглътна и тази мисъл,
търсеща сродна душа.
© Теа Шадикс All rights reserved.
