Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
3 июн. 2006 г., 00:37

Среднощно 

  Поэзия
500 0 5
В небето тъмно тази нощ звездици не блещукат.
Луната някъде пътува, отсъства, навярно и тъгува.
Дори и вятърът  притихнал, листата си шушукат.
Тя само трепка в мен, надежда съществува,
макар, че точно в този ден сърцето ми ревнува.
Питам се защо? Душата е свободна, волна!
И нека да лети, да е щастлива, а мен да не боли!
Не е ли болест ревността? И аз ли болeдувам
такава болест? Нима и аз ревнувам?
Свободен всеки във съня си заспива и сънува,
а сам избира любовта си, дали да съществува.
Но в тази среднощна тишина, когато съм самотна
не ревност, а тъга  душата ми раздира.
Цигара, втора, трета и пак не ми се спи.
Но вече не боли... някак се привиква.




© Евгения Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ревността има няколко измерения.Любимият може да бъде отмъкнат не само от жена,а свое хоби или нещо по силно с което трябва да се примирим.Не ти пожелавам такъв вид ревност Роси/Лъки/непосилна е!
    Нещо си отива и ти не можеш нищо да направиш,ужасно трудно е!Но времето ни учи на смиреност и търпимост.
    Благодаря ви!
  • Джейни...не се привиква!
    Поздрав!
  • Много тъжно....Каква е тая тъга дето ни е обзела бе хора???????Я по весело джейни!!!!!(6)от мен
  • Джейни,знаеш,че харесвам всичко,което си написала.Но този път ще ти пиша 7!
  • Много тъжен стих!!!
Предложения
: ??:??