22 февр. 2019 г., 23:54

Среднощно 

  Поэзия » Философская
591 3 3

Недовършен романс или тъжен етюд -

бягат сенки във  тъмната стая.

Самотата е само поредния бунт

на душата ми търсеща рая.

 

Самотата е моята главна  вина,

спътник верен във спомен облечен.

И изгубвам се в тази добра тишина -

странник блед в град студен и далечен.

 

А навън във нощта пак танцуват звезди,

любовта зад мечтите  наднича.

Знам че  търсиш ме, може би някъде ти.

Ще ме видиш в цветче на кокиче.

 

Таня Симеонова

22.02.2019 г.

© Таня Симеонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??