22 feb 2019, 23:54

Среднощно

1K 3 3

Недовършен романс или тъжен етюд -

бягат сенки във  тъмната стая.

Самотата е само поредния бунт

на душата ми търсеща рая.

 

Самотата е моята главна  вина,

спътник верен във спомен облечен.

И изгубвам се в тази добра тишина -

странник блед в град студен и далечен.

 

А навън във нощта пак танцуват звезди,

любовта зад мечтите  наднича.

Знам че  търсиш ме, може би някъде ти.

Ще ме видиш в цветче на кокиче.

 

Таня Симеонова

22.02.2019 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...