22.02.2019 г., 23:54

Среднощно

1K 3 3

Недовършен романс или тъжен етюд -

бягат сенки във  тъмната стая.

Самотата е само поредния бунт

на душата ми търсеща рая.

 

Самотата е моята главна  вина,

спътник верен във спомен облечен.

И изгубвам се в тази добра тишина -

странник блед в град студен и далечен.

 

А навън във нощта пак танцуват звезди,

любовта зад мечтите  наднича.

Знам че  търсиш ме, може би някъде ти.

Ще ме видиш в цветче на кокиче.

 

Таня Симеонова

22.02.2019 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...