Среднощно видение
Стоях пред нощната камина
и в пламъка отправях взор.
А мисъл огнена премина
по тихото на моя двор.
И тя в главата ми се вмъкна,
и в миг обърна ми света.
Сърцето сякаш ми замлъкна –
това май беше ѝ целта.
И с нейните очи погледнах
огнището във тоз момент.
И тъй пред огъня посегнах
с един житейски сантимент.
Събраните дръвца пред прага
си бяха сякаш мойте дни.
И моята душа ги слага
в камината, като главни.
И в огъня – живот изгарят
оставащите дни-дръвца
И с мене сякаш разговарят
среднощни огнена сърца.
А свършат ли се дни-дръвцата
животът губи си жарта.
Докрай ли изгорят сърцата,
остава само пепелта...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
