Среднощно видение
Стоях пред нощната камина
и в пламъка отправях взор.
А мисъл огнена премина
по тихото на моя двор.
И тя в главата ми се вмъкна,
и в миг обърна ми света.
Сърцето сякаш ми замлъкна –
това май беше ѝ целта.
И с нейните очи погледнах
огнището във тоз момент.
И тъй пред огъня посегнах
с един житейски сантимент.
Събраните дръвца пред прага
си бяха сякаш мойте дни.
И моята душа ги слага
в камината, като главни.
И в огъня – живот изгарят
оставащите дни-дръвца
И с мене сякаш разговарят
среднощни огнена сърца.
А свършат ли се дни-дръвцата
животът губи си жарта.
Докрай ли изгорят сърцата,
остава само пепелта...
© Никола Апостолов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Виж ти каква асоциация! Много ми хареса!
-
Браво, оценявам високо!
-
Никола хубав стих. Браво докосна ме
-
Тези дни-дръвца са единственото ни имане в този свят. Свършат ли, налага се да сменим координатната система с такава, в която координатите ни са само хомогенни. Поздравление за хубавия стих, Никола! Написан е от душа и оценявам високо това.
-
Много хубаво сравнение между пламъка на "дръвцата дни" и оставащия ни живот! Поздравления, в Любими е!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
от коментарите, които ми правите и оценките, които ми давате! Бъдете благословени! Хубав
летен ден!