24 янв. 2009 г., 11:25

Среща

689 0 6

                                                   Среща

 

                                  Имам среща с моето момиче.

                                  С радост към нея пътувам.

                                  Ще видя ли и таз вечер очите,

                                  които нощем често сънувам?

 

                                 Но защо те няма, мила, на срещата?

                                 Нима си ме вече забравила?

                                 Поглеждам часовника и се усещам -

                                 рано е още - много съм бързал.

 

                                 Ето, идва моето мило момиче!

                                 О, как сърцето ми се вълнува.

                                 Дали и то така ме обича?

                                 Дали и то по цяла нощ ме сънува?

 

                                 Седим в градината на пейката - двамата.

                                 Тунджа леко ромоли - шуми.

                                 Усещам главата му на моето рамо,

                                  а сърцето ми тупти ли, тупти! 

 

                                                1950 год.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Асен Стефанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...