24.01.2009 г., 11:25

Среща

685 0 6

                                                   Среща

 

                                  Имам среща с моето момиче.

                                  С радост към нея пътувам.

                                  Ще видя ли и таз вечер очите,

                                  които нощем често сънувам?

 

                                 Но защо те няма, мила, на срещата?

                                 Нима си ме вече забравила?

                                 Поглеждам часовника и се усещам -

                                 рано е още - много съм бързал.

 

                                 Ето, идва моето мило момиче!

                                 О, как сърцето ми се вълнува.

                                 Дали и то така ме обича?

                                 Дали и то по цяла нощ ме сънува?

 

                                 Седим в градината на пейката - двамата.

                                 Тунджа леко ромоли - шуми.

                                 Усещам главата му на моето рамо,

                                  а сърцето ми тупти ли, тупти! 

 

                                                1950 год.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асен Стефанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...