Среща
Имам среща с моето момиче.
С радост към нея пътувам.
Ще видя ли и таз вечер очите,
които нощем често сънувам?
Но защо те няма, мила, на срещата?
Нима си ме вече забравила?
Поглеждам часовника и се усещам -
рано е още - много съм бързал.
Ето, идва моето мило момиче!
О, как сърцето ми се вълнува.
Дали и то така ме обича?
Дали и то по цяла нощ ме сънува?
Седим в градината на пейката - двамата.
Тунджа леко ромоли - шуми.
Усещам главата му на моето рамо,
а сърцето ми тупти ли, тупти!
1950 год.
© Асен Стефанов Todos los derechos reservados