13 апр. 2013 г., 12:28

Среща

630 1 8

                             „Тази нощ се срещнах със себе си”

                            из романа „Мила, Мерилин” на Ваня Щерева

 

Със себе си имам среща.

Мисля, че ще се позная.

Подранила съм. Седем без нещо.

Сега ще дойде трамвая

 

и аз от него ще сляза.

Към себе си ще се забързам.

Във кафенето ще вляза.

Ще се  поздравя несвързано.

 

Очи в себе си ще вперя -

на масата седя, отсреща.

Кафе ще си поръчам.Черно.

(Обичам да е горещо).

 

И ще задавам въпроси.

Отговори ще си поискам.

Прошки няма да прося.

Отчаяно ще поема риска

 

със себе си да поспоря.

Да търся своето право.

На себе си да отговоря.

За гушата да се хвана здраво.

 

Да си крещя разярено

за някакво най-дребно нещо...

Внезапно замлъквам смутено...

ами, ако не дойда на срещата?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...