Среща

(на Рина)

Отново само за броени часове

очите ти дълбоко ме пронизват

и аз ще моля времето да спре,

за да усещам вечно тази близост.

Навярно пак ще те помоля

да поговорят вместо нас очите ни

и във тях отново и отново

неказаните думи да прочитаме.

Към себе си отново ще притискам

лицето ти в сълзи обилни и горещи

и както всеки път ще ми се иска

дъхът ти с мен да е до следващата среща.

Благой Делев 1986 г.