6 апр. 2007 г., 09:28

СРЕЩА

1.4K 0 12
 

Срещна ме Странник в един мрачен ден,

когато вървях без посока.

Макар да видя моя поглед студен,

Той гледаше с обич дълбока...


И в миг мойто страдащо тъжно сърце

бе сгряно от топла надежда,

с желание в нова посока поех,

усетил, че вече проглеждам.


Пред мене пътека се тясна изви,

не беше широка и чиста,

а трудна, осеяна с тръни, бодли,

с неравности и камениста...


Помислих си : "Няма да стигна докрай,

не мога с това да се справя".

А Странникът рече: "Не се колебай,

Аз Свойта подкрепа ти давам"...


Реших - и пристъпих, защото разбрах,

че Странникът пътя познава,

по дланите негови рани видях,

Той вече оттук бе минавал...


Дори не усетих как трудно вървя,

защото на рамото мое,

един гълъб бял, като сняг долетя

и кацна красив и спокоен.


Той стана мой близък и скъп Утешител,

Застъпник и верен Приятел -

разказа ми как моя Странник-Спасител,

Синът е на Бога Създател.


Сега все по-ясно пред мен е небето,

щастлив аз разказвам на всеки,

че вечен живот, в царство славно и светло,

е в края на тази пътека.



Август 2002

Поздравявам всички с единствения по същността си празник, който не празнуват никои други народи и религии, защото нямат възкръснал Бог !

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дидислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...