Среща
СРЕЩА
Здравей, приятелю.
Нека да поседнем в кафенето.
Както някога.
Да те почерпя - имам повод.
Да си спомним дните минали,
когато леко времето живеехме.
Не питахме, не мислехме, не искахме
да знаем колко имаме до края.
Да си спомним за онези вечери
под мъртвия дворец на Царевец,
запомнил минало величие,
когато покрай нас шумеше Янтра,
когато се целувахме във тъмното
със първото момче или момиче
и на зелено въздухът ухаеше,
и светеха звезди в очите ни.
Да си спомним старите учители,
уроците, които не научихме
и нерешените задачи за домашно,
когато за живота учехме в учебници,
а го живеехме в студентските квартири.
За лудите студентски празници,
за бригадите, палатките, китарите,
за песните, изпети покрай огъня,
когато незаспивали осъмвахме
край разкопаните некрополи
на тракийци, някога живяли.
Да си спомним как объркани
по пътя с Керуак вървяхме,
а далеч от нас, във Щатите
деца-цветя крещяха "STOP!"
на мръсната война във Виетнам!
"STOP!" на изгорената земя с напалм
и на децата-факли, тичащи в Сонг Ми!
Да си спомним Бийтълс и Висоцки,
клеймата срамни по бедрата
на момичетата с късите поли
и за дългокосите момчета.
Да си спомним и да потъгуваме
защо тъй бързо времето върви.
А после...
После грабна ни животът
и ни затрупа със житейски грижи
за семейството и хляба на децата.
Опитвахме се с него да се борим,
да се откопчим от желязната му хватка.
Опитвахме се да решим задачите,
онези, нерешимите в училище.
Опитвахме се уж и искахме,
а като скъперници пестяхме смислите.
Спестихме си унгарските събития
и всички пражки пролети спестихме
(затуй сега им дишаме прахта
на чехите и на маджарите).
Пък и защо ни бяха пролети,
щом в България си беше лято
и чехите ни идваха на гости?
В София събитията бяха все партийни
и се случваха безкрай конгреси,
открити и закрити пленуми.
"Другарите" "решаваха" задачите,
а другите строяхме петилетките.
Четяхме Левчев и пестяхме левчета
и със години чакахме панелките,
жигулите, трабантите, москвичите.
И гледахме др.Брежнев и др.Живков
как по братски дълго се целуват
и братски нефт към нас течеше,
а ние им го плащахме с домати.
И сякаш плащахме за кон с кокошка,
а всъщност плащахме със спящи съвести
и с бъдещето на децата.
Самодоволно се затрупвахме
със нужни и ненужни вещи -
да е лесно битието ни отрудено.
Не знаехме, че някъде около Ловеч
прасетата ги хранят с трупове.
Не вносни - български, на българи,
от малкото, чиито съвести не искаха да спят.
Помниш ли, когато веселяшки гледахме
на Доню Донев "Тримата глупаци"
и на Радой четяхме епиграмите
и се смеехме - на някого,
Тъжен смях над... себе си.
Чакахме си бъдещето светло
докато си строяхме (както можем) настояще.
А после някъде започна перестройка
(решили бяха да ни вкарат в коловозите)
и срутиха Стената - не онази в нас, а другата.
По-силно завъртя ни центрофугата
и центробежната й сила ни разпръсна
по всичките посоки на света
объркани да се събираме,
и уроците си ненаучени
със закъснение да учим.
Помниш ли, когато...
бяхме... бяхте... беше...
Сега е друго време. Днешно.
Преброено до минута. Бързащо.
Натежало от години, килограми,
и въпроси, грижи и проблеми.
Но аз до днеска все се питам
(Ако знаеш, ще ми кажеш ли?)
дали намерихме най-вярното решение
на задачите си нерешени от домашните,
щом след нас ще плащат грешките
децата ни не само, но и внуците?
Дали пък не живяхме безхаберно,
грабейки от техния живот назаем,
щом сега се питаме изтръпнали,
ще я има ли след нас България?
Мълчиш. Тежат въпросите.
И раменете ни са слаби да ги носят.
Казваш... бързаш. Знам, че бързаш.
Времето ни гони по петите.
Изпихме си кафето и конячето.
И свършиха броените минути.
Подай ръката си, приятелю.
Сполай ти. Здрав бъди.
Дано отново да се видим.
Някога и някъде.
Преди от този сбъркан свят
объркани и питащи
да си отидем.
© Даша Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Поздравления отново!!!
-
Всичко е казано!
Поздрав, Даша! -
КАК БИХ ИСКАЛА КОЛКОТО СЕ МОЖЕ ПОВЕЧЕ ХОРА ДА ГО ПРОЧЕТАТ,
МАКАР ДА ЗНАМ, ЧЕ ЗА НЯКОИ ТОВА Е НЕПОЗНАТО...!!!
СТЕГНА МЕ ЗА ГЪРЛОТО, ДАША!!! -
Присъединявам се към аплодисментите!
"И няма изход никакъв, освен да превъзпиташ слабостта си в сила"... -
Еее, това ми дойде повече ...от силно кафе!!! Поздравления!
-
Уау!Даша...тази среща е безкрайна...Ама на мен най ми се ще да се срещем
"По пътя"...на Керуак...с всички "деца на цветята"...Така ме усмихна....само ако знаеш...
Поздравче с две много любими мои...те изплуваха докато четях...е..и още доста...но ще се огранича с тези...Вярвам,че ще разбереш защо именно с тях Благодаря за хубавата среща!
http://youtube.com/watch?v=-1LRD3DtFAo&feature=related
http://youtube.com/watch?v=CCk2YQS8vaw -
Много силна творба!
-
Прочетох живота си...
ПОКЛОН, ДАША! -
Поема на живота!
Благодаря ти за удоволствието,което изпитах от
майсторски поднесените спомени! -
Нямам думи,само косата ми настръхна!Поклон!
-
!!!
Даша...
Поздравления! -
Бъди жива и здрава!Поздрав за теб:
...Пада лист от календара.
Времето зад нас расте.
Знам - нещата се повтарят
и не се повтарят те...
И дано да са за урок поне на децата ни!!!
Всичко добро!Истинска творба, ще си я запазя!!! -
История от спомени, човешки спомени.
Чудесен стих си подредила! -
Доста от нещата ги помня и аз! Благодаря, че ми ги припомни!
Поздрави, Даша И ти бъди здрава! -
колко истина си написала, Даша!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
