13 мая 2008 г., 11:13

Среща

918 1 4

Среща днес съвсем случайна
между нас се състоя,
бях те аз забравил вече,
сигурно и ти така.

 

Някога, сърцето мое
ти небрежно нарани,
оттогава костеливо
стана то към тез игри.

 

Не те питах със кого си,
нито как я караш ти,
излишни са тез въпроси,
бързо времето лети.

 

Много време вече мина
оттогава досега,
малко радост, много мъка,
безразборна суета.

 

Беше толкова красива,
като януарски сняг,
като пламъче игриво
беше твоя нежен смях.

 

Спри сега, къде отиваш
в суетата на деня
и дали ще си щастлива
някога, това не знам.

 

 (c) Mobby_Dick

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Гюров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Липсва ми едно "ни" в:

    "... излишни са 'НИ' тез въпроси..."

    - за ритъма.
    --
    "... някога, това не знам."

    бих променила с:

    "... някога... това се чудя"
    --
    Поздравявам те, но съм по-голяма почитателка на фотографиите ти
  • Напомни ми...една моя история...
    Успех с г-ца Януарски Сняг, или с друга, избрана
    (*с усмивка и разбиране...)

  • Много красиво стихотворение!
    хареса ми.
  • хареса ми

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...