13 мая 2008 г., 11:13

Среща

922 1 4

Среща днес съвсем случайна
между нас се състоя,
бях те аз забравил вече,
сигурно и ти така.

 

Някога, сърцето мое
ти небрежно нарани,
оттогава костеливо
стана то към тез игри.

 

Не те питах със кого си,
нито как я караш ти,
излишни са тез въпроси,
бързо времето лети.

 

Много време вече мина
оттогава досега,
малко радост, много мъка,
безразборна суета.

 

Беше толкова красива,
като януарски сняг,
като пламъче игриво
беше твоя нежен смях.

 

Спри сега, къде отиваш
в суетата на деня
и дали ще си щастлива
някога, това не знам.

 

 (c) Mobby_Dick

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Гюров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Липсва ми едно "ни" в:

    "... излишни са 'НИ' тез въпроси..."

    - за ритъма.
    --
    "... някога, това не знам."

    бих променила с:

    "... някога... това се чудя"
    --
    Поздравявам те, но съм по-голяма почитателка на фотографиите ти
  • Напомни ми...една моя история...
    Успех с г-ца Януарски Сняг, или с друга, избрана
    (*с усмивка и разбиране...)

  • Много красиво стихотворение!
    хареса ми.
  • хареса ми

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...