Среща днес съвсем случайна
между нас се състоя,
бях те аз забравил вече,
сигурно и ти така.
Някога, сърцето мое
ти небрежно нарани,
оттогава костеливо
стана то към тез игри.
Не те питах със кого си,
нито как я караш ти,
излишни са тез въпроси,
бързо времето лети.
Много време вече мина
оттогава досега,
малко радост, много мъка,
безразборна суета.
Беше толкова красива,
като януарски сняг,
като пламъче игриво
беше твоя нежен смях.
Спри сега, къде отиваш
в суетата на деня
и дали ще си щастлива
някога, това не знам.
(c) Mobby_Dick
© Владимир Гюров Всички права запазени
"... излишни са 'НИ' тез въпроси..."
- за ритъма.
--
"... някога, това не знам."
бих променила с:
"... някога... това се чудя"
--
Поздравявам те, но съм по-голяма почитателка на фотографиите ти