13.05.2008 г., 11:13

Среща

919 1 4

Среща днес съвсем случайна
между нас се състоя,
бях те аз забравил вече,
сигурно и ти така.

 

Някога, сърцето мое
ти небрежно нарани,
оттогава костеливо
стана то към тез игри.

 

Не те питах със кого си,
нито как я караш ти,
излишни са тез въпроси,
бързо времето лети.

 

Много време вече мина
оттогава досега,
малко радост, много мъка,
безразборна суета.

 

Беше толкова красива,
като януарски сняг,
като пламъче игриво
беше твоя нежен смях.

 

Спри сега, къде отиваш
в суетата на деня
и дали ще си щастлива
някога, това не знам.

 

 (c) Mobby_Dick

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Гюров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Липсва ми едно "ни" в:

    "... излишни са 'НИ' тез въпроси..."

    - за ритъма.
    --
    "... някога, това не знам."

    бих променила с:

    "... някога... това се чудя"
    --
    Поздравявам те, но съм по-голяма почитателка на фотографиите ти
  • Напомни ми...една моя история...
    Успех с г-ца Януарски Сняг, или с друга, избрана
    (*с усмивка и разбиране...)

  • Много красиво стихотворение!
    хареса ми.
  • хареса ми

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...