Среща
820
0
0
Лодката се плъзга по реката.
Усмихва се спокойното небе.
Лодкарят песничка припява
и хукват спомените за едно сърце.
Реката е широка, пълноводна
между зелени брегове,
душата малко е тревожна,
поела път далечен.
Към своята луна,
за да срещне там отново любовта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Ченкина Все права защищены
