Лодката се плъзга по реката.
Усмихва се спокойното небе.
Лодкарят песничка припява
и хукват спомените за едно сърце.
Реката е широка, пълноводна
между зелени брегове,
душата малко е тревожна,
поела път далечен.
Към своята луна,
за да срещне там отново любовта.
© Петя Ченкина Все права защищены