17 мар. 2020 г., 20:20

Среща... (фентъзи)

803 0 1

 

 Среща...

(фентъзи)

 

Утре вечер, в шест без пет

във Страната на мечтите.

Аз ще съм с червен букет –

ти ела със плам в очите.

 

Страст на древно божество

в сетивата си понесъл,

пак във нежно тържество –

ще си моята Принцеса...

 

Искам падащи звезди

да се заплетат в косите ти,

искам двама, аз и ти –

да се гледаме в очите.

 

Да ми обещаеш танц:

валс, танго́ и пасо добле...

Даже за последен шанс

да е, но пак да бъдеш моя!...

 

Искам там, до твоя трон,

царствено във дар положени:

всеки мой отчайващ стон

от възможности отложени...

 

Ти  от тях си избери

само най – прекрасните,

и́ли просто ги вземи:

с всички разпиляни страсти!...

 

... Но за мене остави,

Скъпа моя ненагледна:

нощем, в сънните мечти,

да те имам за последно!...

 

17.03.2020.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...