20 апр. 2019 г., 09:51

Среща или не...

641 6 2

 

В очите ти намирам любовта.
Ръцете ти ме вдигнаха високо...
Два пламъка в жадувания танц
политаме в мечтаната посока.

 

Стопи ме с шепот топъл като дъх
и целият ни свят е малък облак.
Валим по двете ноти на дъжда
след стъпките на хóра и на болка.

 

Телата ни са сенки под сълза,
поглеждаме нагоре към небето
и в спомен за невидими крилца.
Усмихваме се, весели и бледи.

 

Завинаги обвързани от миг!
Препускаме: светулка сред светулки
с разцъфналите капчици и дни 
и пролет, размечтана като булка.

 

В душите ни разпръснати мъгли
застилат есен: спомен за съня си.
И виждаме се двамата – на лист,

а жилите му пламъка си търсят...

 

… обичаме се...
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря!
  • Онемях от тази прекрасна картина на близостта, която рисуваш с поетичната си четка, Йоана. Удивителен и убедителен с невероятната си образност стих. Мисля, че няма да е преувеличено, ако кажа, че това е едно от най-силните ти стихотворения - цялостно и одухотворено.

    "Стопи ме с шепот топъл като дъх и целият ни свят е малък облак.
    Валим по двете ноти на дъжда след стъпките на хóра и на болка...
    В душите ни разпръснати мъгли застилат есен: спомен за съня си.
    И виждаме се двамата – на лист, а жилите му пламъка си търсят...

    … обичаме се..."

    Нестихващи аплаузи!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...