Среща или не...
В очите ти намирам любовта.
Ръцете ти ме вдигнаха високо...
Два пламъка в жадувания танц
политаме в мечтаната посока.
Стопи ме с шепот топъл като дъх
и целият ни свят е малък облак.
Валим по двете ноти на дъжда
след стъпките на хóра и на болка.
Телата ни са сенки под сълза,
поглеждаме нагоре към небето
и в спомен за невидими крилца.
Усмихваме се, весели и бледи.
Завинаги обвързани от миг!
Препускаме: светулка сред светулки
с разцъфналите капчици и дни
и пролет, размечтана като булка.
В душите ни разпръснати мъгли
застилат есен: спомен за съня си.
И виждаме се двамата – на лист,
а жилите му пламъка си търсят...
… обичаме се...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Всички права запазени
