limeruna (Йоана)
565 3355
20.04.2019 г., 9:51 ч.

Среща или не... 

  Поезия
473 6 2

 

В очите ти намирам любовта.
Ръцете ти ме вдигнаха високо...
Два пламъка в жадувания танц
политаме в мечтаната посока.

 

Стопи ме с шепот топъл като дъх
и целият ни свят е малък облак.
Валим по двете ноти на дъжда
след стъпките на хóра и на болка.

 

Телата ни са сенки под сълза,
поглеждаме нагоре към небето
и в спомен за невидими крилца.
Усмихваме се, весели и бледи.

 

Завинаги обвързани от миг!
Препускаме: светулка сред светулки
с разцъфналите капчици и дни 
и пролет, размечтана като булка.

 

В душите ни разпръснати мъгли
застилат есен: спомен за съня си.
И виждаме се двамата – на лист,

а жилите му пламъка си търсят...

 

… обичаме се...
 

© Йоана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!
  • Онемях от тази прекрасна картина на близостта, която рисуваш с поетичната си четка, Йоана. Удивителен и убедителен с невероятната си образност стих. Мисля, че няма да е преувеличено, ако кажа, че това е едно от най-силните ти стихотворения - цялостно и одухотворено.

    "Стопи ме с шепот топъл като дъх и целият ни свят е малък облак.
    Валим по двете ноти на дъжда след стъпките на хóра и на болка...
    В душите ни разпръснати мъгли застилат есен: спомен за съня си.
    И виждаме се двамата – на лист, а жилите му пламъка си търсят...

    … обичаме се..."

    Нестихващи аплаузи!
Предложения
: ??:??