11 июн. 2023 г., 12:00

Среща със себе си

1K 5 6

Срещна себе си в бистра роса

и разби се на хиляди пръски. 

Всяка капка роди се в сълза

и изпълни очите й дръзки.

 

Срещна себе си и се откри

в езерата планински студени.

Всяко свойта легенда разкри

и уми й ръце вледенени.

 

Срещна себе си в морска вълна

и към дъното смело заплува.

Глас дочу в раковина една,

как за истинска обич бленува.

 

Срещна себе си в ярка звезда

и съзвездие свое намери.

Няма вечно да бъде сама,

към простора криле ще разпери.

 

Срещна себе си и осъзна,

че е само прашинка в безкрая.

А безкраят бе нейна съдба,

път към божественото и Рая.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златка Чардакова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за чудесния коментар, Владислав!
    Сърдечно благодаря, мила Скити!
    Младене, благодаря за крилете, които ми даваш!
    Благодаря за топлите думи, скъпа Дани!
    Мила Тони, благодаря за подкрепата!
    От сърце благодаря, Сенигла!
  • Срещата със себе си е като преоткриване на живота, като откриване на себе си във всяка частичка и атом! Много красиво си я присъздала!
    Поздрав, Злати!
  • Да срещнем себе си във всички възможни направления.
    Или може би да се пресрещнем!

    "Срещна себе си в морска вълна
    и към дъното смело заплува.
    Глас дочу в раковина една,
    как за истинска обич бленува.

    Срещна себе си в ярка звезда
    и съзвездие свое намери.
    Няма вечно да бъде сама,
    към простора криле ще разпери."

    Страхотно си го казала. Просто си го заковала, Ромашка.
    Поздравление!
  • Търсим ли себе си, ще се откриваме, ще се преоткриваме! А ако сме част от красотата около нас, какво по-хубаво и смислено от това? Много красив стих, Злати, поздравления!
  • Сливане на душата с природата - това е истинското преоткриване на ценностите. Когато се слее с природата, душата има усещане за Вечност!
    Поздравления за мъдростта в красивия ти стих, Злати!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...