11.06.2023 г., 12:00

Среща със себе си

1K 5 6

Срещна себе си в бистра роса

и разби се на хиляди пръски. 

Всяка капка роди се в сълза

и изпълни очите й дръзки.

 

Срещна себе си и се откри

в езерата планински студени.

Всяко свойта легенда разкри

и уми й ръце вледенени.

 

Срещна себе си в морска вълна

и към дъното смело заплува.

Глас дочу в раковина една,

как за истинска обич бленува.

 

Срещна себе си в ярка звезда

и съзвездие свое намери.

Няма вечно да бъде сама,

към простора криле ще разпери.

 

Срещна себе си и осъзна,

че е само прашинка в безкрая.

А безкраят бе нейна съдба,

път към божественото и Рая.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златка Чардакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за чудесния коментар, Владислав!
    Сърдечно благодаря, мила Скити!
    Младене, благодаря за крилете, които ми даваш!
    Благодаря за топлите думи, скъпа Дани!
    Мила Тони, благодаря за подкрепата!
    От сърце благодаря, Сенигла!
  • Срещата със себе си е като преоткриване на живота, като откриване на себе си във всяка частичка и атом! Много красиво си я присъздала!
    Поздрав, Злати!
  • Да срещнем себе си във всички възможни направления.
    Или може би да се пресрещнем!

    "Срещна себе си в морска вълна
    и към дъното смело заплува.
    Глас дочу в раковина една,
    как за истинска обич бленува.

    Срещна себе си в ярка звезда
    и съзвездие свое намери.
    Няма вечно да бъде сама,
    към простора криле ще разпери."

    Страхотно си го казала. Просто си го заковала, Ромашка.
    Поздравление!
  • Търсим ли себе си, ще се откриваме, ще се преоткриваме! А ако сме част от красотата около нас, какво по-хубаво и смислено от това? Много красив стих, Злати, поздравления!
  • Сливане на душата с природата - това е истинското преоткриване на ценностите. Когато се слее с природата, душата има усещане за Вечност!
    Поздравления за мъдростта в красивия ти стих, Злати!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...