Срещна себе си в бистра роса
и разби се на хиляди пръски.
Всяка капка роди се в сълза
и изпълни очите й дръзки.
Срещна себе си и се откри
в езерата планински студени.
Всяко свойта легенда разкри
и уми й ръце вледенени.
Срещна себе си в морска вълна
и към дъното смело заплува.
Глас дочу в раковина една,
как за истинска обич бленува.
Срещна себе си в ярка звезда
и съзвездие свое намери.
Няма вечно да бъде сама,
към простора криле ще разпери.
Срещна себе си и осъзна,
че е само прашинка в безкрая.
А безкраят бе нейна съдба,
път към божественото и Рая.
© Златка Чардакова All rights reserved.
Сърдечно благодаря, мила Скити!
Младене, благодаря за крилете, които ми даваш!
Благодаря за топлите думи, скъпа Дани!
Мила Тони, благодаря за подкрепата!
От сърце благодаря, Сенигла!