21 февр. 2007 г., 09:25

Срещи и раздели

1.5K 0 7
            
         Петък - беше ден за среща,
           нощта  очаквана, изпълнена с желание,
           ужасно много страст,
           и малко обещания,
          любов, безкрайна нежност,
          сърца, преливащи от щастие.
         
           И пак е петък - но не е ден за среща,
          нощта безпътна, тъмна - за раздяла,
          ужасно много страст,
          но  няма обещания,
          любов последна - изпълнена с мълчание,
          сърца, преливащи от отчаяние.
         

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Михалева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми хареса стихът ти!
    Реален живот си описала!
    Поздрави!
  • Благодаря!!!
  • Срещи и раздели ...
    а ние там някъде между тях.

    Поздрав за стиха и усмивка.
  • Тъжно, но...това е живота!
    Щом преболедуваш, пак ще си ТИ!
    Поздрави!
  • Много ви благодаря.Има моменти в които отчаянието колкото и да не ти се иска те обзема.Много е трудно да се изправиш и да продължиш напред ,хубавото е,че поне ти остава някаква надежда че някога нещата може да се променят и любовта ще бъде по силна и по красива от колкото някога е била.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...