Срещнали се
Срещнали се днеска рано
дон Хуан и кмета Ваньо.
За жените спор почнали,
всеки искал да се хвали.
Да ви кажа, кмете Ваньо,
аз с жените карам славно,
да ги любя аз умея,
с тях страхотно си живея.
Мъ и язе кът га фана,
фърфулясфъм до заранъ.
Посли плеснъ га утзат
и да копът и плевът.
Аз цветя им подарявам
и любов им обещавам.
Те за мен са дами мили,
грижа се и ги закрилям.
Яз нъ мойтъ си жина,
китка давъм сал една.
Бъш куга йе женски ден,
я дарувъм със бръшлен.
Кмете, нежни са жените,
трябва с блясък във очите.
Щом гласа им затрепти,
трябва страст да захвърчи.
Немъ ли мазол ф ръкатъ
и мутикъ до кръкатъ,
шом ут вътре язе креснъ,
чекъ с нящу дъ га треснъ.
Дълго спорът продължил,
кой по-щур и кой по-мил.
Аз от тях се уморих
и стиха си тук свърших.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Костов Все права защищены
А сега - в комбинация и с кмета - усмивките със сигурност грейват! Много веселко! Поздравче! 
