23 июн. 2009 г., 21:46

Срещу 15 август

1.6K 0 71

            Срещу 15 август


Не, не вярвай на всичките тия мъже,
дето лесно се вричат на втората среща
и заплашват с предбрачно изкусно въже
да отмъкнат живота ти “грешен”,

дето мажат лицата си с пудра и крем
и по дланите нямат все още мазоли -
ти не вярвай на тези момчета съвсем,
на колене дори да те молят...

Те прииждат досущ като пролетен дъжд
и заливат света всеки път напосоки,
но си тръгват в среднощния мрак изведнъж
самовлюбени, хладни, жестоки…

Затова ти след тях не поглеждай със жал

(не търси подир тях и у тях всъщност нищо),
че след тях не остава дори дребна кал
или пепел край твойто огнище…

И почти на шега приюти мойта скръб,
като песен в душата си птича,
че дори и обърната още със гръб
ти до смърт, ти до смърт ме обичаш…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Терзийски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...