Срещу 15 август
Срещу 15 август
Не, не вярвай на всичките тия мъже,
дето лесно се вричат на втората среща
и заплашват с предбрачно изкусно въже
да отмъкнат живота ти “грешен”,
дето мажат лицата си с пудра и крем
и по дланите нямат все още мазоли -
ти не вярвай на тези момчета съвсем,
на колене дори да те молят...
Те прииждат досущ като пролетен дъжд
и заливат света всеки път напосоки,
но си тръгват в среднощния мрак изведнъж
самовлюбени, хладни, жестоки…
Затова ти след тях не поглеждай със жал
(не търси подир тях и у тях всъщност нищо),
че след тях не остава дори дребна кал
или пепел край твойто огнище…
И почти на шега приюти мойта скръб,
като песен в душата си птича,
че дори и обърната още със гръб
ти до смърт, ти до смърт ме обичаш…
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
