Тези светли прозорци -
като малки огнища в нощта,

а зад тях
и любов, и страст, и пороци,
самота, и тъга, вдъхновение, смях...
Те ми вдъхват уют и надежда.
Толкова хора в свойте покои,
град от трептяща запалена мрежа,
омотала чужди и свои.
Като пеперуда, привлечена, търся
светлинки неугасващи в мрака
и знам, че зад всяка
някой своето щастие чака.
Омагьосана гледам,

горя и усещам
странна близост с непознатите хора,
всяка вечер така ги посрещам
и безмълвно с тях си говоря.
Като земни звездички трептят,
тези малки прозорчета с вопли
предизвикват, мечтаят и бдят
срещу Космоса нежни и топли.