Срещу вятъра
Разпиляхме се в пътища... Странници –
всеки търсещ да стигне в мечтите си,
онзи рай обещан... Но изгнаници,
се оказахме в края на дните си.
Тъй животът изплъзна се в търсене
на човешкото, истинско щастие...
Чак сега угнетени, разтърсени,
се изправяме в гневно причастие,
срещу вятъра с ясно съзнание,
че от нас всъщност всичко зависи –
горделивост, успех, покаяние,
театралност – фалшиви кулиси.
Няма бъдеще в чужди пътеки –
да те хвали врагът, е кощунство...
Да се радваш на властни опеки
с гръб лакейски, е пълно безумство.
Да живееш във вечно страдание
и да бъдеш доволен, че дишаш...
Да очакваш от вълк подаяние –
без да цвилиш, подскачаш и риташ.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бостан Бостанджиев Все права защищены
