20 окт. 2023 г., 09:53

Стремеж

419 0 0

 

 

                     С Т Р Е М Е Ж

 

Ако човек желае стремително развитие,

трябва да увеличава възможностите на Съзнанието,

но не като до край го развинтва,

а като набива в Него идеи компактни.

 

Светът не е наясно с много обстоятелства,

в които попада нарочно или по погрешка,

неспособен да различи Господ от Дявола,

Чието Лукавство по му харесва.

 

Всяка Идентичност в безкрайното си пътуване,

през безкрайното Време-Пространство,

понякога трябва в Себе си с взлом да нахлува

и собствената сложност в миг да надраства...

 

Живот дълъг,сведен до съществуване,

в който Времето е размито,посоките са неясни,

ни отдалечава като дълго сбогуване

от нас самите,без никак да сме порасли.

 

Късите дължини с Титанични Проблясъци,

които озаряват дълги исторически страници,

са плод на кипежа от лудата младост,

полезни за всички,"пропилени"за героите страстни?

 

Сложна и необятна тема подхващам,

но и вие мислете по нея,

за Земята,училището,в което сме пращани,

колективно да можем,да оцелеем.

 

Какво означава това?

Не съм го аз казал,

"В здраво тяло здрава Душа!"

та да си изцяло помазан.

 

Русо,Пруст,Хокинг,

Дамян Дамянов,Баба Ванга,

все Мъченици,Заложници

за събиране на Вечната Правда.

 

А приказката все недоразказана,

за Величието на Смисъла,

при Който Правилата се спазват,

но не тия съчинени от Дявола.

 

Работата пак опира до Шекспир,

но със съвременна малка задявка,

без материални и душевни прищевки и патерици-

Точният Човек в Точното Време на Точното Място.

 

Не знам,дали е възможно,

но Стремежът е Вечен,

да се луташ между Просто и Сложно

и на бавен огън,със сурови дърва да си все недопечен.

 

22.09.2023г.гр.Свищов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...