mimitenedi (Мария Борисова)
109 161
27 сент. 2007 г., 22:23

Стачна 2007-ма 

  Поэзия
486 0 9



Престижно някога било
и тъй останал е завет:


да има селото школо,
да има даскал, поп и кмет.

Да бъдеш поп е бизнес днес,
и кметски избор е логичен,

но никой няма интерес
да стане даскал безпаричен.


Да се раздава от сърце,
децата с обич да зарежда,


а да живее, всъщност, зле,
подтиснат и без грам надежда.


Да топли своята душа
от детските усмивки само,


защото парното е скъпо,
 за ток пари отново няма...


Макар и стожер на духа
 учителят и той човек е,


семейство има и деца
 и техният живот нелек е.


Навярно хич не е случайно,
че в ъгъла духовността е.


За даскалите, не е тайна,
 правителството ни нехае.


Навярно трябваме им в клетки,
 дори без мисъл във главата.


Омръзна ни от тънки сметки,
достоен труд - добра заплата!

© Мария Борисова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??