Стачна 2007-ма
Престижно някога било
и тъй останал е завет:
да има селото школо,
да има даскал, поп и кмет.Да бъдеш поп е бизнес днес,
и кметски избор е логичен,
но никой няма интерес
да стане даскал безпаричен.
Да се раздава от сърце,
децата с обич да зарежда,
а да живее, всъщност, зле,
подтиснат и без грам надежда.
Да топли своята душа
от детските усмивки само,
защото парното е скъпо,
за ток пари отново няма...
Макар и стожер на духа
учителят и той човек е,
семейство има и деца
и техният живот нелек е.
Навярно хич не е случайно,
че в ъгъла духовността е.
За даскалите, не е тайна,
правителството ни нехае.
Навярно трябваме им в клетки,
дори без мисъл във главата.
Омръзна ни от тънки сметки,
достоен труд - добра заплата!
© Мария Борисова All rights reserved.
