27 sept 2007, 22:23

Стачна 2007-ма

  Poesía
643 0 9



Престижно някога било
и тъй останал е завет:


да има селото школо,
да има даскал, поп и кмет.

Да бъдеш поп е бизнес днес,
и кметски избор е логичен,

но никой няма интерес
да стане даскал безпаричен.


Да се раздава от сърце,
децата с обич да зарежда,


а да живее, всъщност, зле,
подтиснат и без грам надежда.


Да топли своята душа
от детските усмивки само,


защото парното е скъпо,
 за ток пари отново няма...


Макар и стожер на духа
 учителят и той човек е,


семейство има и деца
 и техният живот нелек е.


Навярно хич не е случайно,
че в ъгъла духовността е.


За даскалите, не е тайна,
 правителството ни нехае.


Навярно трябваме им в клетки,
 дори без мисъл във главата.


Омръзна ни от тънки сметки,
достоен труд - добра заплата
!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...