Нощта те причаква
тихо на прага.
С усмивка подава ръка.
Прекрачил веднъж,
разлял се в кръвта ù,
с мечтата се слива"сега".
Ноща те причаква,
немирно предлага
една стара игра -
високо лети,
недей се предава!
С мечти е създаден светът.
© Шопландия Софийска Все права защищены