15 сент. 2010 г., 09:34

Стара любов

1.2K 0 0

Сълзите бавно се стичат по лицето ми,
не искам повече да тупти сърцето ми.

Не искам повече да викам твоето име,
не е честно, Господи, моля те, вземи ме.

Разкъсай душата ми, точно както тя направи,
нищо вече няма смисъл, тя отдавна ме забрави.

Зарови в миналото всичко наше общо,

дали някога ме е обичала изобщо?

 

Дали напразно толко много я обичах 
и всеки ден във вярност и се вричах.

Защо така се влюбих до полуда,
истина ли бе, или пък заблуда...

 

Невъзможно е да проумея, че това е реално,

в един момент всичко беше идеално.

Но очевидно нейната любов не заслужавам,

казвам край на всичко и нагоре продължавам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивчето Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...