Стара обич със буйни коне
Остани тази вечер поне.
С мен бъди в тишината интимна.
Стара обич със буйни коне
търси път сред стихията зимна.
Коленичили, нека мълчим.
А очите ни - те да признаят,
че във огъня има и дим,
а сълзите лютиво се каят.
Във безмълвие, с допир желан,
да се спомним в сумрачната стая.
Всеки зов да е кон оседлан
и готов да ни вдигне в безкрая.
Ти зовеш ме. И аз те зова.
И препускат конете във бяло.
А очите ни шепнат слова,
че след края се ражда начало.
Ясен Ведрин
(Точка на замръзване)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ясен Ведрин Все права защищены
