Стара риза
Любовта си гладя като стара риза.
Ах, личи, че смачкана е тя!
Погледнеш ли я днес отблизо,
ще видиш кърпените й места.
А те са тук и там във нея -
на левия ръкав, ревер, яка.
Облека ли я - във миг ще се развее
като старо знаме над света.
И нищо, че й липсват копчета
и без дъно е едничкият й джоб.
Със нея, зная, ще целуна почвата
на моя бъдещ мрачен гроб.
Затуй не искам да си сменям ризата.
Не ща да хвърлям старата любов!
Искам да си спомням всяка криза,
на която ме подложи тоз живот...
Ах, личи, че смачкана е тя!
Погледнеш ли я днес отблизо,
ще видиш кърпените й места.
А те са тук и там във нея -
на левия ръкав, ревер, яка.
Облека ли я - във миг ще се развее
като старо знаме над света.
И нищо, че й липсват копчета
и без дъно е едничкият й джоб.
Със нея, зная, ще целуна почвата
на моя бъдещ мрачен гроб.
Затуй не искам да си сменям ризата.
Не ща да хвърлям старата любов!
Искам да си спомням всяка криза,
на която ме подложи тоз живот...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Шуманов Все права защищены
