6 сент. 2013 г., 23:34

Старата къща 

  Поэзия
496 0 0
Старата къща
Схлупена малка къщурка.
Керемиди с мъх върху тях.
Стои изкривена до пътната вратничка
пейка прогнила, покрита със прах.
Идвах през лятото, дори и през зимата.
Тичах на воля по поля и гори.
Някога тук аз пораствах във времето,
врабчетата гоних, правих бели.
Идвах за малко, да видя роднините.
Винаги бързах, не мислех дори.
- Остани за вечеря! - молеха милите. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Ванков Все права защищены

Предложения
: ??:??