Старата къща
Схлупена малка къщурка.
Керемиди с мъх върху тях.
Стои изкривена до пътната вратничка
пейка прогнила, покрита със прах.
Идвах през лятото, дори и през зимата.
Тичах на воля по поля и гори.
Някога тук аз пораствах във времето,
врабчетата гоних, правих бели.
Идвах за малко, да видя роднините.
Винаги бързах, не мислех дори.
- Остани за вечеря! - молеха милите. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up