6 sept 2013, 23:34

Старата къща

  Poesía
642 0 0

Старата къща

Схлупена малка къщурка.
Керемиди с мъх върху тях.
Стои изкривена до пътната вратничка 
пейка прогнила, покрита със прах.

Идвах през лятото, дори и през зимата.
Тичах на воля по поля и гори.
Някога тук аз пораствах във времето,
врабчетата гоних, правих бели.

Идвах за малко, да видя роднините.
Винаги бързах, не мислех дори.
- Остани за вечеря! - молеха милите.
А очите им тъжни сълза ги гори.

Замислен стоя, загледан в дуварите.
С мазилка напукана, с изгнили греди.
Посрещаха ме някога тука другарите,
за да играем отново нашите стари игри.

Катинарът ръждясал виси на веригите.
Отдавна не пипан от човешка ръка.
Заключил е спомен, бледнеещ с годините,
посягам към него с толкова много тъга.

Намерих пътечката, скрила се в бурени.
Копняла за стъпки, за детския глас.
Водеща право във старата къщичка,
да дойда дочакала, час подир час.

- Здравей, моя схлупена къщичке!
- При теб се завърнах, при теб аз дойдох!
- Отново сме ние, пак сме си същите!
- Е, ти посипана с прах, а косите ми в сняг.

31.08.2013   Владимир Ванков
Видин


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Ванков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...