7 апр. 2019 г., 17:54
Старата къща
Ето я, на пътя!
Стои сама - старица прегърбена.
Боята отдавна олющена,
вратата - заключена.
Плаче с немити стъкла.
С памет богата
на дати и имена -
родени, изпратени.
В делник и празник
говори си с паяка,
втъкал в мрежата нейната самота.
Ден-два и ще падне.
Времето слага черта!
© Василка Ябанджиева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Времето на никого не прощава! Всичко се променя, остарява. Благодаря Ви, скъпи Гавраил и Иржи!
-
Всичко невъзвратно се превръща в спомени.
-
Всяко нещо остарява с времето-и къщите и хората....Тъжно е и в двата случая....
-
Така е. Благодаря!
-
Силно и проникновено!
-
Виждам ги всеки ден и ме боли. С тях си отиват спомените ни. Благодаря Ви!
-
Поздравления, Васе! Винаги, когато видя такава къща си мисля, какъв живот е кипял там някога... Паметници на живота! Тъжно, но неизбежно!
-
Ще падне бавно по очи, изтекли от взиране...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
