Старата къща

Поэзия

667 2 8

Ето я, на пътя!

Стои сама - старица прегърбена.

Боята отдавна олющена,

вратата - заключена.

Плаче с немити стъкла.

С памет богата

на дати и имена -

родени, изпратени.

В делник и празник

говори си с паяка,

втъкал в мрежата нейната самота.

Ден-два и ще падне.

Времето слага черта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Времето на никого не прощава! Всичко се променя, остарява. Благодаря Ви, скъпи Гавраил и Иржи!

2019-04-09T07:03:18+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Всичко невъзвратно се превръща в спомени.

2019-04-09T06:38:53+03:00
Иржи (Ирина Филипова)

Всяко нещо остарява с времето-и къщите и хората....Тъжно е и в двата случая....

2019-04-08T00:33:27+03:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Така е. Благодаря!

2019-04-08T00:03:43+03:00
esenna (Нина Стоянова)

Силно и проникновено!

2019-04-07T23:57:21+03:00