7 abr 2019, 17:54

Старата къща 

  Poesía
440 2 8

Ето я, на пътя! 

Стои сама - старица прегърбена. 

Боята отдавна олющена, 

вратата - заключена.

Плаче с немити стъкла. 

С памет богата

на дати и имена -

родени, изпратени. 

В делник и празник

говори си с паяка, 

втъкал в мрежата нейната самота. 

Ден-два и ще падне. 

Времето слага черта! 

 

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??