Старата къща

7 abr 2019, 17:54

Poesía

530 2 8

Ето я, на пътя!

Стои сама - старица прегърбена.

Боята отдавна олющена,

вратата - заключена.

Плаче с немити стъкла.

С памет богата

на дати и имена -

родени, изпратени.

В делник и празник

говори си с паяка,

втъкал в мрежата нейната самота.

Ден-два и ще падне.

Времето слага черта!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2019-04-09T07:03:18+03:00

Времето на никого не прощава! Всичко се променя, остарява. Благодаря Ви, скъпи Гавраил и Иржи!
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2019-04-09T06:38:53+03:00

Всичко невъзвратно се превръща в спомени.
Иржи (Ирина Филипова)

2019-04-08T00:33:27+03:00

Всяко нещо остарява с времето-и къщите и хората....Тъжно е и в двата случая....
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2019-04-08T00:03:43+03:00

Така е. Благодаря!
esenna (Нина Стоянова)

2019-04-07T23:57:21+03:00

Силно и проникновено!
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2019-04-07T19:03:41+03:00

Виждам ги всеки ден и ме боли. С тях си отиват спомените ни. Благодаря Ви!
Eipril (Хари Спасов)

2019-04-07T18:30:01+03:00

Поздравления, Васе! Винаги, когато видя такава къща си мисля, какъв живот е кипял там някога... Паметници на живота! Тъжно, но неизбежно!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2019-04-07T18:27:44+03:00

Ще падне бавно по очи, изтекли от взиране...