12 апр. 2008 г., 09:34

Старата любов ръжда не хваща

732 1 2

Старата любов ръжда не хваща,

старата любов отново се роди,

съдбата знак изпраща

и знакът се оказа ти.

Страдах и нещастна бях,

отчаяна, с непресъхващи сълзи,

неочаквано в нощта те видях

и всичко в мен се промени.

Ти дойде и ме прегърна

нежно, както преди,

усмивката отново ми върна

и ме утеши.

Припомнихме си ''доброто старо време'',

между нас прехвърчаха искри,

отново загубих ума си по тебе,

щом зърнах твоите очи.

Старата-нова любов се повтаря,

пак те обичам, както преди,

всичко в мен отново изгаря,

щом в реалност превърна мойте мечти.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Богдана Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...