Старата любов ръжда не хваща,
старата любов отново се роди,
съдбата знак изпраща
и знакът се оказа ти.
Страдах и нещастна бях,
отчаяна, с непресъхващи сълзи,
неочаквано в нощта те видях
и всичко в мен се промени.
Ти дойде и ме прегърна
нежно, както преди,
усмивката отново ми върна
и ме утеши.
Припомнихме си ''доброто старо време'',
между нас прехвърчаха искри,
отново загубих ума си по тебе,
щом зърнах твоите очи.
Старата-нова любов се повтаря,
пак те обичам, както преди,
всичко в мен отново изгаря,
щом в реалност превърна мойте мечти.
© Богдана Маринова Todos los derechos reservados