12 abr 2008, 9:34

Старата любов ръжда не хваща

  Poesía
731 1 2

Старата любов ръжда не хваща,

старата любов отново се роди,

съдбата знак изпраща

и знакът се оказа ти.

Страдах и нещастна бях,

отчаяна, с непресъхващи сълзи,

неочаквано в нощта те видях

и всичко в мен се промени.

Ти дойде и ме прегърна

нежно, както преди,

усмивката отново ми върна

и ме утеши.

Припомнихме си ''доброто старо време'',

между нас прехвърчаха искри,

отново загубих ума си по тебе,

щом зърнах твоите очи.

Старата-нова любов се повтаря,

пак те обичам, както преди,

всичко в мен отново изгаря,

щом в реалност превърна мойте мечти.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Богдана Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...