12 abr 2008, 9:34

Старата любов ръжда не хваща

  Poesía
738 1 2

Старата любов ръжда не хваща,

старата любов отново се роди,

съдбата знак изпраща

и знакът се оказа ти.

Страдах и нещастна бях,

отчаяна, с непресъхващи сълзи,

неочаквано в нощта те видях

и всичко в мен се промени.

Ти дойде и ме прегърна

нежно, както преди,

усмивката отново ми върна

и ме утеши.

Припомнихме си ''доброто старо време'',

между нас прехвърчаха искри,

отново загубих ума си по тебе,

щом зърнах твоите очи.

Старата-нова любов се повтаря,

пак те обичам, както преди,

всичко в мен отново изгаря,

щом в реалност превърна мойте мечти.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Богдана Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...