12 abr 2008, 9:34

Старата любов ръжда не хваща

  Poesía
733 1 2

Старата любов ръжда не хваща,

старата любов отново се роди,

съдбата знак изпраща

и знакът се оказа ти.

Страдах и нещастна бях,

отчаяна, с непресъхващи сълзи,

неочаквано в нощта те видях

и всичко в мен се промени.

Ти дойде и ме прегърна

нежно, както преди,

усмивката отново ми върна

и ме утеши.

Припомнихме си ''доброто старо време'',

между нас прехвърчаха искри,

отново загубих ума си по тебе,

щом зърнах твоите очи.

Старата-нова любов се повтаря,

пак те обичам, както преди,

всичко в мен отново изгаря,

щом в реалност превърна мойте мечти.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Богдана Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...