Apr 12, 2008, 9:34 AM

Старата любов ръжда не хваща

  Poetry
735 1 2

Старата любов ръжда не хваща,

старата любов отново се роди,

съдбата знак изпраща

и знакът се оказа ти.

Страдах и нещастна бях,

отчаяна, с непресъхващи сълзи,

неочаквано в нощта те видях

и всичко в мен се промени.

Ти дойде и ме прегърна

нежно, както преди,

усмивката отново ми върна

и ме утеши.

Припомнихме си ''доброто старо време'',

между нас прехвърчаха искри,

отново загубих ума си по тебе,

щом зърнах твоите очи.

Старата-нова любов се повтаря,

пак те обичам, както преди,

всичко в мен отново изгаря,

щом в реалност превърна мойте мечти.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богдана Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...