15 июл. 2007 г., 17:20

СТАРЦИ КРАЙ ПЛАЖА

1.1K 0 21
 

СТАРЦИ КРАЙ ПЛАЖА



Старци пият бира тук, край плажа...

А на метри - голите тела...

Там девойки с кремове се мажат,

сякаш ги подканват: "С мен ела!"


Бюстове разкошно се поклащат

в старческите блеснали очи!...

И бедра открехват леко плаща

към страстта... А глътката горчи...


Но отвътре те са трижди живи -

повече от онзи вял младеж,

легнал ленно все сред буйни гриви,

без да му личи и грам копнеж!...


Тъй, когато масата е пълна

с ястия отбрани и блюда,

няма начин всичко да погълнеш...

Стига ти и глътка свобода...


А очите старчески проблясват!...

Бирата ли много им дойде?...

Пълни са душите им със щастие!...

Който може - нека да яде!...



Ванилин Гавраилов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванилин Гавраилов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Светлана! И аз съм вече старец разбойник. Ама все още не само гледам Светлина и топлина в душата!
  • Жалко е,... че са трижди живи
    повече от оня вял младеж. За младежа жалко де, браво на старците разбойници и рзбира се на теб!!!
  • Благодаря, Петьо! То и аз напоследък май само на чаша бира и пържена рибка наблюдавам морето и плажа! Не обичам да се припичам на слънце...
  • Бюстове разкошно се поклащат
    в старческите блеснали очи!...
    ТОВА МЕ РАЗБИВА.
    Чудно описание на плажната фауна. Мъдър стих.
  • Така си е, Ина! Поздрави от мен!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...