15.07.2007 г., 17:20

СТАРЦИ КРАЙ ПЛАЖА

1K 0 21
 

СТАРЦИ КРАЙ ПЛАЖА



Старци пият бира тук, край плажа...

А на метри - голите тела...

Там девойки с кремове се мажат,

сякаш ги подканват: "С мен ела!"


Бюстове разкошно се поклащат

в старческите блеснали очи!...

И бедра открехват леко плаща

към страстта... А глътката горчи...


Но отвътре те са трижди живи -

повече от онзи вял младеж,

легнал ленно все сред буйни гриви,

без да му личи и грам копнеж!...


Тъй, когато масата е пълна

с ястия отбрани и блюда,

няма начин всичко да погълнеш...

Стига ти и глътка свобода...


А очите старчески проблясват!...

Бирата ли много им дойде?...

Пълни са душите им със щастие!...

Който може - нека да яде!...



Ванилин Гавраилов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванилин Гавраилов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Светлана! И аз съм вече старец разбойник. Ама все още не само гледам Светлина и топлина в душата!
  • Жалко е,... че са трижди живи
    повече от оня вял младеж. За младежа жалко де, браво на старците разбойници и рзбира се на теб!!!
  • Благодаря, Петьо! То и аз напоследък май само на чаша бира и пържена рибка наблюдавам морето и плажа! Не обичам да се припичам на слънце...
  • Бюстове разкошно се поклащат
    в старческите блеснали очи!...
    ТОВА МЕ РАЗБИВА.
    Чудно описание на плажната фауна. Мъдър стих.
  • Така си е, Ина! Поздрави от мен!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...