Старица

Сама останала на земята, като птица без криле!
Старица сгушена в ъгъла чакаща смъртта...
Дървото заедно със старата жена реве.
Хора, подминават гледката с пренебрежение и кръстили ръце.
Защо нима сме лоши и не чувстваме?
Едно дете спря до старата жена и със сълзи танцуващи по лицето я прегърна!
А от къде да знае че тя е вече мъртва?
Обидена си тръгна... Дървото още по силно заскърбя, та дори в последния си миг Тя не усети топлина.
Може би имаше деца...
Може би е влюбена била...
Никой не разбра болката на старата жена.
Никой не опита да спаси самотната душа.
Болката и бе попита в земята.
А детето бе сираче избягало от дома!
Само Дървото знаеше историята на старицата с ръждясала душа...
Ако дървото можеше да говори може би щяхме да чуем най-тъжата история на века....
Сега ще ме попитате- А детето?
Красиво момиче с тъмна коса,боси разрънени стъпала, търсещо своята майка .
А майката избягала от красивата си дъщеря... Тя седеше сама под едно дърво и се молеше поне за секунда да зърне рожбата си...
А когато я видя сърцето, вълнението не издържа.
Да това бе старата жена!
Момичето порасна, успя коварноста на живота надделя... И до дървото цвете посади,за да не бъде само до края на свойте дни!