Сама останала на земята, като птица без криле!
Старица сгушена в ъгъла чакаща смъртта...
Дървото заедно със старата жена реве.
Хора, подминават гледката с пренебрежение и кръстили ръце.
Защо нима сме лоши и не чувстваме?
Едно дете спря до старата жена и със сълзи танцуващи по лицето я прегърна!
А от къде да знае че тя е вече мъртва?
Обидена си тръгна... Дървото още по силно заскърбя, та дори в последния си миг Тя не усети топлина.
Може би имаше деца...
Може би е влюбена била...
Никой не разбра болката на старата жена.
Никой не опита да спаси самотната душа. ...